ОБЩИНА ПЛОВДИВ: ИСТОРИЯ НА ДЪЛГОВЕТЕ

11-10-2015

В своята най-нова история община Пловдив има своето досие на дълга. Първия дълг, емитиран като облигации, взема г-н Спас Гърневски в своя мандат 1995 – 1999 година. Тогава с този дълг се ангажира банка Хеброс, а като залог е приет недовършения Музей на тракийското изкуство до Понеделник пазар. При тогавашното ниво на общинския бюджет от 80 млн. лева дългът от 0,7 млн.лв. е приемлив. Независимо от това, общината не си връща дълга и банката придобива сградата на музея, а след това я продава на известен бизнесмен от Пловдив. Сега на това място са разкопките и проекти, който се надяваме да се сбъднат. В края на века и на мандата на г-н Гърневски финансовото състояние на общината е много трудно и това определя и съдбата на този кмет.

През своя първи мандат 1999 – 2003 год. д-р Чомаков не се решава да поеме дълг. Нивото на бюджета през този период е около 100 млн. лева годишно и постепенно финансите на общината се стабилизират. През втория мандат на д-р Чомаков – 2003 – 2007 год. общината има самочувствие да поеме по-голям дълг за инфраструктура. В началото на 2006 година се назначава комисия от общински съветници от всички партии за провеждане на конкурс за избор на банка за емитиране на облигации за 50 млн. лева. На този конкурс се явяват над 10 банки и като резултат се печели от „Райфайзенбанк”. Условията на подписания договор са уникално добри за общината и нямат аналог и до момента. Гратисният период от 4 години влиза и в следващия мандат, а изплащането на дълга започва едва през 2011 година. В края на своя втори мандат д-р Чомаков предава общината със сериозен ръст в общинския бюджет до нива от 180-190 млн. лева и резерв в сметките на общината от 40 млн. лева.

Новият кмет на общината за мандата 2007 – 2011 год. Славчо Атанасов поема общината в отлично финансово здраве и работещ кредит за градската инфраструктура. През неговия мандат са направени три опита за поемане на дълг – един успешен и два неуспешни. Още през 2010 година са сключени два договора с фонда за Енергийна ефективност за саниране на училища и детски градини в размер общо на 1 млн. лева. Освен това договор със същия фонд подписва и общинската болница „Св. Мина” с подобен размер. През 2010 година се подготвя и проект за ремонт на 300 вътрешно квартални улици с обща дължина от 102 км на стойност 30 млн. лева. Подготвя се и проект за споразумение с ЕБВР, като са спазени всички процедури на банката в т.ч. и положително решение на кредитния съвет. Проекта е спрян с парадоксално решение на тогавашния министър на финансите Симеон Дянков. Против този заем застава и тогавашния областен управител Иван Тотев, като настоява, че това ще влоши финансовото състояние на общината. В същото време се работи и по втори договор с друга банка на стойност 8 млн. евро за изграждане на 4 детски градини и довършване на ремонта на пешеходната зона от Римския стадион до пешеходния мост. Решението на общинския съвет е спряно от областния управител и е вкарано в административния съд. Времето не стига на кмета Славчо Атанасов да реализира и двата проекта.

Бюджета на общината достига нива от 220 млн. лева годишно, а сумата от дълговете е 40% от собствените приходи. В края на мандата си кмета Атанасов завещава балансиран бюджет и 23 млн.лв. резерв неразплатени от правителството на общината по негово решение.

В мандата си 2011-2015 год. кметът Иван Тотев влиза с летящ старт, след като правителството изплаща през 2011 и 2012 год. 23 млн. лева наследени от предишния мандат. В началото на 2013 год. се вдигат драстично и местните данъци и такси, за първи път от 10 години. В резултат на това собствените приходи достигат нива от над 100 млн. лева и това дава допълнителна финансова стабилност. В началото на 2013год. правителството на ГЕРБ дава още 20 млн.лв. на общината за двата месеца, през които управлява държавата. В същото време кмета Тотев си сменя драстично мнението за финансовата стабилност на общината и се обръща отново към ЕБВР за 30 млн. лева заем, който е отрекъл преди две години. Този пъти парите са насочени към четири булеварда на града с обща дължина от 7,5 км. Трескаво се подготвят още няколко заема – общо 11 млн.лв. по програма ФЛАГ, още 8 млн.лв. по програма Джесика, още 5,5 млн.лв. по схемата ЕСКО и поне 5 млн. лева по лизингови договори. Сумата на дълга прогнозно приета от Общински съвет за 2015 година е над 90 млн.лева или почти 85% от собствените приходи. В края на 2015 година изтича поредния мандат на поредния кмет на града. Как ще предаде щафетата на следващия кмет ще стане ясно в края на годината. Едно обаче е ясно, че дългът на общината се увеличава в геометрична прогресия и това поставя все по трудни задачи пред следващите кметове на града.

Автор: инж. Ал. Константинов